Часът на Бика   ::   Ефремов Иван

Те не носеха никакви украшения и знаци, облеклото им, с изключение на плащовете, наметнати очевидно за нощното странствуване, по нищо не се различаваше от обикновеното облекло на средни «джи». Само всеки имаше на палеца на дясната си ръка широк пръстен от платина.

— Отрова ли е това? — попита Родис предводителя, като го покани с жест да седне и посочи пръстена.

Той вдигна едната си вежда съвсем като Чойо Чагас и едва разтегли устни в сурова усмивка.

— Последното ръкостискане на смъртта — за онези, върху които падне изборът ни.

— Откъде идва името на вашето дружество? — попита Родис.

— Не ми е известно. По този въпрос не са останали никакви предания. Така сме се наричали от самото основаване, тоест от момента на появяването ни на планетата Ян-Ях от Белите звезди или от Земята, както твърдите вие.

— Така си и знаех. Наименованието на вашето дружество е по-дълбоко по смисъл и значително по-древно, отколкото си мислите. През Тъмните векове на Земята се родила легендата за великото сражение между Бога и Сатаната, между доброто и злото, между небето и ада. На страната на Бога се били белите ангели, на страната на Сатаната — черните. Целият свят бил разделен на две, докато Сатаната заедно с черното си войнство не бил победен и запратен в ада. Но имало и ангели, които не били нито бели, нито черни, а сиви, те не тръгнали с никого, на никого не се подчинявали и не се сражавали на ничия страна. Небето ги отхвърлило, не ги приел и адът и оттогава те завинаги останали между рая и ада, тоест на Земята.