JК
Часът на Бика :: Ефремов Иван
Страница: 584 из 644Дворците на нежната смърт,разделянето на народа на «кжи» и «джи» — могъл ли е мъдрецът Рце-Юти да предвиди тези ужасни последици?
— Не знам — безпомощно му отвърна Сю-Те.
— Остави. — Вир Норин помилва разчорлената и́ от вятъра коса.
А тя се пресегна към лицето му и нейната потреперваща предпазлива длан сякаш докосна самото сърце на Вир Норин. Той си представи гигантските тъмни стени на инферното, заграждащи Сю-Те, отвъд които за нея нямаше нищо, никаква опора за вярата и душата и́.
С усилие на волята той пропъди видението, усмихна се и и́ каза, че е умна и очарователна и че я харесва.
Сю-Те го погледна, доверчива и сияеща, и се изправи чевръсто и бързо като жителка на Земята. Те тръгнаха към забуления в здрач град и звънливият глас на тормансианката се разнесе над пустинната равнина:
— «Догодина няма да съм жива, досега да срещна не можах мил приятел, нито бях щастлива…» — Звънливата и летяща мелодия напомни на Вир Норин за нещо много познато, чувано още през ранното му детство.
Глава тринадесета
Корабът да излети!
Вир Норин се раздели със Сю-Те на кръстопътя на улицата, която водеше към един малък завод за точни прибори, където работеха много приятели на Таел. Сю-Те искаше да се види с един от тях, за да постъпи на работа.
Тя се прибра в къщи възбудена — всичко се нареждаше в съответствие с мечтите и́. Но скоро радостта и́ угасна, налегна я мъчителна тъга, когато разбра, че престоят на земляните на Ян-Ях наближава края си.
— Не знам — безпомощно му отвърна Сю-Те.
— Остави. — Вир Норин помилва разчорлената и́ от вятъра коса.
А тя се пресегна към лицето му и нейната потреперваща предпазлива длан сякаш докосна самото сърце на Вир Норин. Той си представи гигантските тъмни стени на инферното, заграждащи Сю-Те, отвъд които за нея нямаше нищо, никаква опора за вярата и душата и́.
С усилие на волята той пропъди видението, усмихна се и и́ каза, че е умна и очарователна и че я харесва.
Сю-Те го погледна, доверчива и сияеща, и се изправи чевръсто и бързо като жителка на Земята. Те тръгнаха към забуления в здрач град и звънливият глас на тормансианката се разнесе над пустинната равнина:
— «Догодина няма да съм жива, досега да срещна не можах мил приятел, нито бях щастлива…» — Звънливата и летяща мелодия напомни на Вир Норин за нещо много познато, чувано още през ранното му детство.
Глава тринадесета
Корабът да излети!
Вир Норин се раздели със Сю-Те на кръстопътя на улицата, която водеше към един малък завод за точни прибори, където работеха много приятели на Таел. Сю-Те искаше да се види с един от тях, за да постъпи на работа.
Тя се прибра в къщи възбудена — всичко се нареждаше в съответствие с мечтите и́. Но скоро радостта и́ угасна, налегна я мъчителна тъга, когато разбра, че престоят на земляните на Ян-Ях наближава края си.