Часът на Бика   ::   Ефремов Иван

Той им разказа за спирално-хеликоидалната структура на вселената, за световете на Шакти и Тамас, за сложните повърхности на силовите полета в Космоса, които се подчиняваха на закона за петоосните елипсоидни структури, за трояката природа на вълните на развитието — големите и малките, за спирално-асиметричната теория на вероятностите вместо линейно-симетричната, приета в науката на Ян-Ях и непозволяваща да се мине без висше същество. Вир Норин говореше за победата над пространството и времето след разкриването на тайните на пределната маса на звездите, отдавна известни на учените на Ян-Ях, както и на земляните: величините на Чандрасекар и Шварцшилд. а най-вече след поправянето на грешката в диаграмата на Крускал, когато бил сложен край на представата за антисвета като напълно симетричен спрямо нашия свят. В действителност между Тамас и Шакти съществува асиметрия на хеликоидалното разместване и избухването на квазарите в нашия свят не отразява задължително колапса на звездите в Тамас.

Най-трудно било да се преодолее представата за затвореността на вселената в себе си, в кръга на времето, което няма начало и свършек и съществува вечно, безкрайно. Математическите формулировки от рода на Лоренцовите преобразования не помагали, а само заплитали въпроса, защото не позволявали на човешката мисъл да преодолее всички тези «затворени в себе си» системи, сфери, кръгове на времето, които не са нищо друго освен отражение на хаоса на инферналния опит в безизходицата.