Мъглявината Андромеда :: Ефремов Иван
Страница:
21 из 452
— Колкото е по-силно гравитационното поле, толкова по-бавно е необходимо да се лети!
— Това е вярно само за грамадните субсветлинни [*13] скорости, когато звездолетът сам става подобен на светлинен лъч и може да се движи единствено по права линия или по така наречената крива на равни интензитети.
— Ако правилно съм разбрала, вие трябва да насочите нашия «лъч» — «Тантра» — точно към Слънчевата система.
— В това е цялата огромна трудност на астронавтиката. Точно насочване към една или друга звезда практически е неосъществимо, макар че прилагаме всички възможни поправки при изчисленията. Налага се през време на пътуването непрекъснато да се пресмята натрупващата се грешка и да се изменя курсът на кораба, поради което именно е невъзможно напълно автоматизираното управляване. А сега ние сме в опасно положение. След ускорението спирането или дори силното забавяне на полета ще бъде равносилно за нас на смърт, тъй като вече няма да има с какво отново да наберем скорост. Ето опасността, вижте: областта 344+2У въобще не е изследвана. Тук няма звезди, няма обитаеми планети, известно е само гравитационното поле — ето неговия край. За вземане на окончателното решение ще почакаме астрономите — след петия кръг ще разбудим всички, а засега… — началникът на експедицията потри слепите си очи и се прозина.
— Действието на спорамина е към своя край — възкликна Низа, — вие може да си починете.
— Добре, ще се настаня тук, в това кресло. Ами ако се случи чудо — макар и един звук!
В тона на Ерг Ноор за миг се появи нещо, което накара сърцето на Низа да затупти от нежност.
|< Пред. 19 20 21 22 23 След. >|