Мъглявината Андромеда   ::   Ефремов Иван

Особено след като дойде любовта… Но и преди това увлекателно интересните наблюдения, електронните записи на книги, музика и филми й даваха възможност непрекъснато да попълва знанията си и да не чувствува силно загубата на своята прекрасна Земя, пропаднала като песъчинка в глъбините на безкрайния мрак. Спътниците й бяха хора с огромни познания, а когато нервите се изморяваха от впечатления или от дългата напрегната работа… тогава в продължителен сън, поддържан от настройка на хипнотични трептения, значителни отрязъци от време се проваляха в небитието — прелитаха мигновено. До любимия Низа беше щастлива. Тревожеше я единствено съзнанието, че на другите е по-трудно и особено на него, Ерг Ноор. Ех, само да можеше!… Не, какво може тя, младата, още съвсем невежа астронавигаторка, в сравнение с такива хора! Но навярно й помагаха нейната нежност, постоянното напрежение на добрата й воля, горещото й желание да даде всичко, за да облекчи този тежък труд.

Началникът на експедицията се събуди и вдигна натежалата си глава. Равномерната мелодия звучеше както преди, все така прекъсвана от редките удари на планетарния двигател. Низа Крит се намираше до уредите, леко приведена, със сенки от умора на младото лице. Ерг Ноор хвърли поглед върху зависимия часовник [*14] за звездолетно време и с едно силно, рязко движение стана от дълбокото кресло.

— Проспал съм четиринадесет часа! И вие, Низа, не сте ме разбудили! Това е… — Той се запъна, като зърна радостната й усмивка. — Веднага да почивате!

— Може ли да поспя тук, както вие? — помоли девойката, изтича за храната, уми се и се намести в креслото.