JК
Мъглявината Андромеда :: Ефремов Иван
Страница: 432 из 452Отлитащите канят хората да ги изпратят в пътуванетобез завръщане. Вие ще бъдете ли?
— Ще бъда. При сбогуването планетата ще демонстрира пред екипажа на «Лебед» всичко най-прекрасно и обичано. Те желаят да видят и танца на Чара от Празника на пламтящите чаши. Тя лично ще замине да го повтори преди отлитането в централния космодрум Ел Хомра. Ще се срещнем там!
— Добре, Мвен Мас, мили!
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
МЪГЛЯВИНАТА АНДРОМЕДА
В Северна Африка, на юг от залива Голям Сирт, се е разстлала огромната равнина Ел Хомра. Преди отслабването на пасатните обръчи и изменението в климата тук се намирала хамада — пустиня без тревичка. Цялата е била окована в броня от полиран чакъл и триъгълни камъни с червеникав оттенък, от които получила и названието си «червена». Море от заслепяващи жарки пламъци в слънчев ден, море от студен вятър в есенните и зимните нощи. Сега от хамадата е останал само вятърът; той гонеше по твърдата равнина вълни висока синкавосребриста трева, преселена тук от степите на Южна Африка. Свистенето на вятъра и полягащата трева будеха в паметта неопределено чувство на печал и близост между степната природа и душата, сякаш това вече е срещано в живота. Неведнъж и при различни обстоятелства — в скръб и радост, при загуба и находка.
Всяко отлитане или кацане на звездолет оставяше изгорял, отровен кръг с диаметър около километър.
— Ще бъда. При сбогуването планетата ще демонстрира пред екипажа на «Лебед» всичко най-прекрасно и обичано. Те желаят да видят и танца на Чара от Празника на пламтящите чаши. Тя лично ще замине да го повтори преди отлитането в централния космодрум Ел Хомра. Ще се срещнем там!
— Добре, Мвен Мас, мили!
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
МЪГЛЯВИНАТА АНДРОМЕДА
В Северна Африка, на юг от залива Голям Сирт, се е разстлала огромната равнина Ел Хомра. Преди отслабването на пасатните обръчи и изменението в климата тук се намирала хамада — пустиня без тревичка. Цялата е била окована в броня от полиран чакъл и триъгълни камъни с червеникав оттенък, от които получила и названието си «червена». Море от заслепяващи жарки пламъци в слънчев ден, море от студен вятър в есенните и зимните нощи. Сега от хамадата е останал само вятърът; той гонеше по твърдата равнина вълни висока синкавосребриста трева, преселена тук от степите на Южна Африка. Свистенето на вятъра и полягащата трева будеха в паметта неопределено чувство на печал и близост между степната природа и душата, сякаш това вече е срещано в живота. Неведнъж и при различни обстоятелства — в скръб и радост, при загуба и находка.
Всяко отлитане или кацане на звездолет оставяше изгорял, отровен кръг с диаметър около километър.