Мъглявината Андромеда   ::   Ефремов Иван

Разните групи лъчи от спектъра в цветното изображение караха екрана да излъчва истинска топлина и живот също така, както обертоновите диафрагми [*59] унищожаваха металическия отзвук в предаването на гласа.

Дар Ветер погледна към север, откъдето с тежко поклащане пълзяха претоварени с хора автоматични електробуси. От първата машина изскочи Веда Конг и затича през тревата.

Без да спре, тя се хвърли върху широките гърди на Дар Ветер така, че дългите й плитки излетяха на гърба му.

Дар Ветер леко отмести Веда, като се вглеждаше в безкрайно скъпото лице. В него имаше нещо ново, придадено от необичайната прическа.

— Играх в детски филм северна кралица от Тъмните векове и едва смогнах да се преоблека — поясни, малко запъхтяна, младата жена. — Не остана време да се среша.

Дар Ветер си я представи с дълга, прилегнала на тялото рокля от брокат, златна корона със сини камъни, пепеляви плитки, спускащи се под коленете, смел поглед на сивите очи — и радостно се усмихна:

— Корона имаше ли?

— О, да, такава! — Веда очерта с пръст във въздуха контурите на широк кръг с едри зъбци във вид на трилистник.

— Аз ще видя ли?

— Още днес. Ще ги помоля да ти покажат филма.

Дар Ветер реши да попита за тайнствените «ги», обаче Веда поздрави сериозния физик. Той се усмихна наивно и сърдечно.

— А къде са героите от Ахернар? — Рен Боз огледа пустото, както преди, поле около звездолета.