Мъглявината Андромеда   ::   Ефремов Иван

— Там! — Веда посочи зданието във вид на шатра от пластини млечно стъкло със сребристи външни греди — главната зала на космодрума.

— Тогава да отидем!

— Ние сме излишни — твърдо каза Веда. — Те вече се сбогуват със Земята. Да идем при «Лебед»!

Мъжете се подчиниха. Веда, която вървеше до Дар Ветер, тихичко запита:

— Не е ли много нелеп видът ми с тая старинна прическа? Бих могла…

— Не е нужно. Очарователен контраст със съвременните дрехи — плитките по-дълги от полата! Нека бъде така!

— Слушам, мой Ветер! — пошепна Веда магическите думи, които накараха неговото сърце да се разтупти и предизвикаха леко поруменяване на бледите му бузи.

Стотици хора, без да бързат, се насочваха към кораба. Доста от тях се усмихваха на Веда или я поздравяваха с вдигане на ръка много по-често, отколкото Дар Ветер или Рен Боз.

— Вие сте популярна, Веда — забеляза Рен Боз. — С какво да се обясни това — с работата на историчката или с вашата прословута красота?

— Нито едното, нито другото. Постоянно и широко общуване с хората благодарение на професията и обществените занятия. Вие с Ветер ту се затваряте в недрата на лабораториите, ту се уединявате за напрегнатата денонощна работа. Вие правите за човечеството твърде повече и по-значителни неща, отколкото аз, но само в едно, не най-близкото до сърцето, направление. Чара Нанди и Евда Нал са много по-известни от мен…

— Пак укор към нашата техническа цивилизация? — весело я упрекна Дар Ветер.

— Не към нашата цивилизация, а към остатъците от предишните фатални грешки.