Мъглявината Андромеда   ::   Ефремов Иван

Още преди хилядолетия нашите прадеди знаели, че изкуството и с него развитието на чувствата у човека са не по-малко важни за обществото, отколкото науката.

— В смисъл на човешки отношения между хората? — попита заинтригуваният физик.

— Точно така.

— Някакъв древен мъдрец е казал, че най-трудното на Земята е да се запазва радостта — вметна Дар Ветер. — Гледайте, ето още един верен съюзник на Веда!

Право към тях вървеше с лека и широка крачка Мвен Мас, като привличаше общото внимание със своята огромна фигура.

— Свършил е танцът на Чара — досети се Веда. — Скоро ще се появи и екипажът на «Лебед».

— На тяхно място аз бих вървял насам пеша и колкото може по-бавно — изведнъж каза Дар Ветер.

— Ти започна да се вълнуваш? — Веда го хвана подръка.

— Разбира се! За мен е мъчително да помисля, че те си отиват завинаги и вече не ще видя тоя кораб. Нещо у мен протестира срещу тая задължителна обреченост. Може би защото там ще бъдат близки за мен хора.

— Вероятно не затова — намеси се Мвен Мас, чийто остър слух долови отдалеч думите на Дар Ветер. — Това е непреодолимият протест на човека срещу безпощадното време.

— Есенна печал? — с оттенък на насмешка попита Рен Боз.

— Забелязали ли сте, че есента в умерените ширини с нейната тъга е обичана от най-енергичните, жизнерадостни и дълбоко чувствуващи хора? — възрази Мвен Мас и дружески потупа физика по рамото.

— Вярно наблюдение! — възхити се Веда.