Мъглявината Андромеда   ::   Ефремов Иван

— Това са те… те!… — в надпревара възкликнаха учените, като си мислеха за пълното сходство на изображението със снимките и чертежите на спиралодиска, намерен от тридесет и седмата експедиция върху планетата на желязната звезда.

Нов вихър от червени линии — и екранът угасна. Рен Боз чакаше, боеше се да отклони погледа си дори за секунда. Първият човешки поглед, докоснал живота и мисълта на друга галактика! Обаче екранът просто не светна. На страничната дъска на телевизиофона заговори Юний Ант:

— Съобщението се прекъсна. Не бива да чакаме повече и да изразходваме земна енергия. Цялата планета ще бъде потресена. Трябва да помолим Съвета за икономиката да разреши да извършваме извънпрограмни приемания два пъти по-често, ала това ще стане възможно не по-рано от година след разходите за изпращането на «Лебед». Сега знаем, че звездолетът върху желязната звезда е оттам. Ако не беше находката на Ерг Ноор, изобщо не щяхме да разберем видяното.

— И той, този диск, е дошъл оттам? Колко ли е летял? — сякаш себе си попита Рен Боз.

— Движил се е мъртъв около два милиона години през разделящото двете галактики пространство — сурово отвърна Юний Ант, — докато е намерил убежище върху планетата на звездата Т. Очевидно тия звездолети са устроени така, че кацат автоматично, въпреки че хиляди и хиляди години никой жив не е докосвал лостовете им за управляване.

— Може би те живеят дълго?

— Обаче не милиони години, това противоречи на законите на термодинамиката — студено отговори Юний Ант.

— И въпреки колосалните размери спиралодискът не е могъл да носи в себе си цяла планета хора… мислещи същества.