JК
Мъглявината Андромеда :: Ефремов Иван
Страница: 89 из 452Биологът, геологът и лекарката приготвиха за изхвърляне разузнавателна станция-робот, механиците настройваха локаторите и прожекторите, улесняващи кацането, сглобяваха ракетата-спътник за изпращане съобщението на Земята.
Пур Хис и Ингрид установиха наличието на две планети. От приближаване към външната се наложи да се откажат — огромна, студена, загърната в плътна, вероятно отровна атмосфера, тя заплашваше с гибел. Ако се избира видът смърт, май по-добре би било да изгориш край повърхността на желязната звезда, вместо да потънеш в мрака на амонячните изпарения, като забиеш кораба в хилядокилометровия леден пласт. Също такива страшни и исполински планети имаше и в Слънчевата система — Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун.
«Тантра» неотклонно се приближаваше към звездата. След деветнадесет денонощия се изясни какви са размерите на вътрешната планета — тя беше по-голяма от Земята. Разположена на близко разстояние от своето желязно слънце, планетата с бясна скорост се носеше по орбитата си — годината й едва ли беше повече от два-три земни месеца. Невидимата звезда Т навярно достатъчно я сгряваше с черните си лъчи — при наличност на атмосфера там можеше да има живот. В този случай кацането ставаше особено опасно…
Чуждият, развивал се в условията на други планети, по други еволюционни пътища живот в общата за Космоса форма на белтъчините беше извънредно вреден за земните обитатели.
Пур Хис и Ингрид установиха наличието на две планети. От приближаване към външната се наложи да се откажат — огромна, студена, загърната в плътна, вероятно отровна атмосфера, тя заплашваше с гибел. Ако се избира видът смърт, май по-добре би било да изгориш край повърхността на желязната звезда, вместо да потънеш в мрака на амонячните изпарения, като забиеш кораба в хилядокилометровия леден пласт. Също такива страшни и исполински планети имаше и в Слънчевата система — Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун.
«Тантра» неотклонно се приближаваше към звездата. След деветнадесет денонощия се изясни какви са размерите на вътрешната планета — тя беше по-голяма от Земята. Разположена на близко разстояние от своето желязно слънце, планетата с бясна скорост се носеше по орбитата си — годината й едва ли беше повече от два-три земни месеца. Невидимата звезда Т навярно достатъчно я сгряваше с черните си лъчи — при наличност на атмосфера там можеше да има живот. В този случай кацането ставаше особено опасно…
Чуждият, развивал се в условията на други планети, по други еволюционни пътища живот в общата за Космоса форма на белтъчините беше извънредно вреден за земните обитатели.