Мъглявината Андромеда   ::   Ефремов Иван

— Тук може да се живее! — леко се усмихна биологът, като предаваше на началника съобщението на станцията.

— Ако на такава мрачна и тежка планета можем да живеем ние, навярно тук вече живеят някакви същества — дребни и опасни!

Към петнадесетата обиколка на звездолета подготвиха станция-бомба с мощен телепредавател. Обаче втората физическа станция, изхвърлена в сянката, когато планетата се завъртя на сто и двадесет градуса, изчезна, без да прати сигнали.

— Попаднала е в океана — прехапала устни от досада, констатира геоложката Бина Лед.

— Ще се наложи да проучим планетата с главния локатор, преди да хвърлим робот-телевизор! Имаме само два!

Като изпускаше сноп насочено радиоизлъчване, «Тантра» се въртеше над планетата и опипваше смътните контури на материците и моретата. При екватора се очертаваше огромна равнина, която се врязваше в океан или разделяше два океана. Звездолетът описваше с лъча си зигзаги — в една ивица, широка близо двеста километра. Внезапно в екрана на локатора пламна ярка точка. Изсвирване, шибнало напрегнатите нерви, потвърди, че това не е халюцинация.

— Метал! — възкликна геоложката. — Открито месторождение!

Ерг Ноор поклати глава:

— Колкото и мигновено да беше пламването, аз успях да забележа определеността на контурите му. Това е или голям къс метал — метеорит, или…

— Кораб! — едновременно се намесиха Низа и биологът.

— Фантастика! — отсече Пур Хис.

— Може би действителност! — възрази Ерг Ноор.