JК
Часът на Бика :: Ефремов Иван
Страница: 612 из 644Вторият властелин на планетата се усмихна приветливо и Нар-Янг се почувствува по-сигурен.
— Моите хора са се престарали — каза Ген Ши. — Виждам, че неточно са ви предали заповедта — обърна се той към «лилавите» — да докарате не престъпник, а важен свидетел.
Ген Ши помълча, разглеждайки жълтокожия астрофизик, а после каза тихо:
— Хайде, казвай съобщението! Вярвам, че ти си искал да безпокоиш владетеля по действително важна причина, иначе нали разбираш? — Усмивката на Ген Ши накара поокопитилия се Нар-Янг да подвие зиморничаво пръстите на краката си.
— Съобщението е толкова важно, че ще го изложа единствено лично пред великия — твърдо каза той.
— Великият е зает и заповяда два дена да не го безпокоим. Казвай, но по-бързо!
— Бих искал да видя владетеля. Той ще се разгневи, ако кажа на някой друг. — Ученият сведе очи.
— Ти мен за някой ли ме мислиш?! — мрачно каза Ген Ши. — Не те съветвам да упорствуваш.
Нар-Янг мълчеше, като се стараеше да превъзмогне страха си. Те не ще посмеят да му направят нищо, докато той владее тайната, иначе тя ще загине заедно с него.
Астрофизикът мълком поклати глава, защото го беше страх, че с думи ще издаде уплахата си. Ген Ши също мълком запали дългата си лула и посочи с димящия и́ край ъгъла на стаята.
В миг «лилавите» се нахвърлиха върху Нар-Янг, смъкнаха му панталона; други стражи свалиха калъфа от един предмет, който стоеше в ъгъла на стаята. Ген Ши се надигна мързеливо и се приближи до грубата дървена скулптура на умаага.
— Моите хора са се престарали — каза Ген Ши. — Виждам, че неточно са ви предали заповедта — обърна се той към «лилавите» — да докарате не престъпник, а важен свидетел.
Ген Ши помълча, разглеждайки жълтокожия астрофизик, а после каза тихо:
— Хайде, казвай съобщението! Вярвам, че ти си искал да безпокоиш владетеля по действително важна причина, иначе нали разбираш? — Усмивката на Ген Ши накара поокопитилия се Нар-Янг да подвие зиморничаво пръстите на краката си.
— Съобщението е толкова важно, че ще го изложа единствено лично пред великия — твърдо каза той.
— Великият е зает и заповяда два дена да не го безпокоим. Казвай, но по-бързо!
— Бих искал да видя владетеля. Той ще се разгневи, ако кажа на някой друг. — Ученият сведе очи.
— Ти мен за някой ли ме мислиш?! — мрачно каза Ген Ши. — Не те съветвам да упорствуваш.
Нар-Янг мълчеше, като се стараеше да превъзмогне страха си. Те не ще посмеят да му направят нищо, докато той владее тайната, иначе тя ще загине заедно с него.
Астрофизикът мълком поклати глава, защото го беше страх, че с думи ще издаде уплахата си. Ген Ши също мълком запали дългата си лула и посочи с димящия и́ край ъгъла на стаята.
В миг «лилавите» се нахвърлиха върху Нар-Янг, смъкнаха му панталона; други стражи свалиха калъфа от един предмет, който стоеше в ъгъла на стаята. Ген Ши се надигна мързеливо и се приближи до грубата дървена скулптура на умаага.