Страница:
613 из 644
На времето тези животни, сега почти измрели, били отглеждани на планетата Ян-Ях като ездитен и впрегатен добитък. Муцуната на умаага бе озъбена в зверска усмивка, а гърбът му бе издялан във вид на остър клин. «Лилавият» попита:
— Обикновена седалка ли, владетелю, или?…
— Или! — отговори Ген Ши. — Той е упорит, а седалката иска време. Аз бързам.
«Лилавият» кимна, вкара една ръчка в челото на дървеното добиче и започна да я върти. Клиновидният гръб започна да се разтваря бавно също като уста.
— Хайде, сложете му стремената! — спокойно каза Ген Ши и пусна няколко кълба дим.
Още преди стражите да го сграбчат, Нар-Янг разбра участта си. Сред народа отдавна се ширеше мълвата за страшното изобретение на Гир Бао, предшественика на Ген Ши, с помощта на което от мъжете можеше да се изтръгне всякакво признание, Тях ги караха да яхнат умаага и дървените челюсти на гърба на скулптурата започваха да се затварят бавно. Див ужас сломи цялото упорство и човешко достойнство на астрофизика. С вопъл «Всичко ще кажа!» той запълзя към краката на Ген Ши, притискайки се към пода и молейки за милост.
— Няма нужда от стремената! — изкомандува властелинът.
|< Пред. 611 612 613 614 615 След. >|