JК
Мъглявината Андромеда :: Ефремов Иван
Страница: 108 из 452По-нататък в дневника идваше приблизително тридневно прекъсване, след което съобщението се предаваше от висок глас на млада жена:
«Днес, дванадесето число от седми месец на триста двадесет и трета година на Пръстена, ние, всичките оцелели, завършихме подготовката на ракетата-предавател. Утре по това време…»
Кей Бер инстинктивно погледна часовниковите деления покрай размотаващата се лента — пет часа сутринта по времето на «Парус», но кой знае колко е по тази планета…
«Ще отправим сигурно изчислено… — гласът секна, после пак се чу, по-глух и слаб, както ако говорещата се отвърне от приемника. — Включвам! Още!…»
Уредът млъкна, но лентата продължаваше да се размотава. Слушащите размениха тревожни погледи.
— Нещо се случи!… — подхвана Ингрид Дитра.
От магнитофона полетяха бързи, сподавени думи: «Спасиха се двама… Лайк скочи… Но тя не достигна… асансьора… не можаха да затворят вратата, само втората! Механикът Сах Ктон запълзя към двигателите… ще ги унищожим с планетарните… те, освен ярост и ужас, нищо! Да, нищо…»
Лентата известно време се въртеше беззвучно, после същият глас заговори отново.
«Изглежда, Ктон не успя. Сама съм, но измислих. Преди да започна… — Гласът укрепна и зазвуча с убедителна сила: — Братя, ако намерите «Парус», предупреждавам ви, не напускайте кораба никога!»
Говорещата силно въздъхна и каза тихо, като че ли на себе си:
«Трябва да узная за Ктон. Щом се върна, ще обясня по-подробно…»
Щракване — и лентата продължаваше да се размотава още около двадесет минути до края на ролката.
«Днес, дванадесето число от седми месец на триста двадесет и трета година на Пръстена, ние, всичките оцелели, завършихме подготовката на ракетата-предавател. Утре по това време…»
Кей Бер инстинктивно погледна часовниковите деления покрай размотаващата се лента — пет часа сутринта по времето на «Парус», но кой знае колко е по тази планета…
«Ще отправим сигурно изчислено… — гласът секна, после пак се чу, по-глух и слаб, както ако говорещата се отвърне от приемника. — Включвам! Още!…»
Уредът млъкна, но лентата продължаваше да се размотава. Слушащите размениха тревожни погледи.
— Нещо се случи!… — подхвана Ингрид Дитра.
От магнитофона полетяха бързи, сподавени думи: «Спасиха се двама… Лайк скочи… Но тя не достигна… асансьора… не можаха да затворят вратата, само втората! Механикът Сах Ктон запълзя към двигателите… ще ги унищожим с планетарните… те, освен ярост и ужас, нищо! Да, нищо…»
Лентата известно време се въртеше беззвучно, после същият глас заговори отново.
«Изглежда, Ктон не успя. Сама съм, но измислих. Преди да започна… — Гласът укрепна и зазвуча с убедителна сила: — Братя, ако намерите «Парус», предупреждавам ви, не напускайте кораба никога!»
Говорещата силно въздъхна и каза тихо, като че ли на себе си:
«Трябва да узная за Ктон. Щом се върна, ще обясня по-подробно…»
Щракване — и лентата продължаваше да се размотава още около двадесет минути до края на ролката.