Мъглявината Андромеда :: Ефремов Иван
Страница:
109 из 452
Ала напразно очакваха внимателните уши — непознатата нищо не обясни, а вероятно не се е и върнала.
Ерг Ноор изключи апарата и се обърна към своите другари:
— Нашите загинали сестри и братя ни спасяват! Нима не чувствувате десницата на силния земен човек? На кораба се оказа анамезон. Сега получихме предупреждение за смъртната опасност, която ни дебне тук! Не зная какво представлява тя, но навярно е чуждият живот. Ако това са космически сили, те не само ще убият хората, но ще повредят и кораба! След като получихме такава помощ, би било срамно за нас сега, ако не се спасим и отнесем на Земята откритията на «Парус» и своите. Нека трудът на загиналите и полувековната им борба с Космоса не пропаднат без полза!
— А как мислите да се запасим с гориво, без да напускаме кораба? — попита Кей Бер.
— Защо без да излизаме от кораба? Знаете, че това е невъзможно и ще ни се наложи да работим отвън. Обаче ние сме предупредени и ще вземем мерки…
— Досещам се — каза биологът Еон Тал, — бараж около мястото на работата.
— Не само около мястото на работата, но и покрай целия път между корабите! — добави Пур Хис.
— Разбира се! Тъй като не знаем какво ни заплашва, баража ще направим двоен — с излъчване и ток. Ще опънем проводници, по целия път ще създадем светлинен коридор. Зад «Парус» стои неизползуваната ракета — в нея има достатъчно енергия за през цялото време на работата.
Главата на Бина Лед се чукна в масата.
|< Пред. 107 108 109 110 111 След. >|