Мъглявината Андромеда   ::   Ефремов Иван

Хората се заеха със закрепването на контейнера под кила на «Тантра». Застрашителният рев на урагана нарастваше, по платото се виеха опасни вихрушки, твърде подобни на земните торнадо. В ивицата светлина израсна огромен смерч от сняг и прах, който се опираше с фуниевидния си връх в петнистия и тъмен нисък небосвод. Под напора му проводниците на високоволтов ток се скъсаха, синкавите пламвания на късите съединения засвяткаха сред извиващите се на гривни жици. Жълтеникавата светлина на прожектора край «Парус» угасна, сякаш духната от вятъра.

Ерг Ноор нареди хората да прекратят работата и да се скрият в кораба.

— Но там остана наблюдателят! — извика геоложката Бина Лед, като посочваше едва забележимата светлинка на силикоборовата кула.

— Зная, там е Низа. Ей сега ще тръгна нататък — отговори началникът на експедицията.

— Токът е прекъснат и «нищото» встъпи в своите права — сериозно възрази Бина.

— Щом ураганът действува върху нас, той без съмнение действува върху това «нищо». Уверен съм, че докато бурята не отслабне, опасност няма. А аз тук съм толкова тежък, че не ще ме отнесе, ако се притисна до почвата и пропълзя. Отдавна вече ми се искаше да причакам «нищото» в кулата.

— Ще разрешите ли и на мен? — подскочи към началника биологът.

— Да вървим! Но само вие — никой друг! За вас това е нужно.

Двамата дълго пълзяха, като се вкопчваха за неравностите, пукнатините в камъните и се стараеха да не попаднат по пътя на вихрушките.