Мъглявината Андромеда   ::   Ефремов Иван

Ето защо само подготвиха люка и като махнаха вътрешните прегради, пренесоха от «Парус» запасните балони с течен въздух. По замисления план от момента на отваряне люка до приключване натоварването на контейнерите приемателната шахта трябваше непрекъснато да се продухва със сгъстен въздух под високо налягане. Освен това бордът на кораба се прикриваше чрез потоци лъчи.

Хората постепенно свикнаха с работата в стоманените «скелети», малко обръгнаха и на почти утроената сила на тежестта. Отслабнаха нетърпимите болки във всички кости, които възникнаха скоро след кацането.

Изминаха няколко земни дни. Тайнственото «нищо» не се появяваше. Температурата на околния въздух започна рязко да спада. Задуха ураганен вятър, който се усилваше с всеки час. Залязваше черното слънце — планетата се въртеше и континентът, на който стояха звездолетите, отиваше към «нощната» страна. Охлаждането благодарение на конвекционалните токове, топлоотдаването на океана и дебелата атмосферна шуба не беше рязко, но все пак към средата на планетната «нощ» настъпи силен мраз. Работата продължаваше с включени нагреватели на скафандрите. Първия контейнер успяха да спуснат от «Парус» и да закарат до «Тантра», когато при «изгрев слънце» се разбушува нов ураган, много по-силен от оня по залез. Температурата бърже се покачи над нулата, струи плътен въздух носеха огромно количество влага, мълнии разтърсваха небето. Ураганът се усили дотолкова, че звездолетът започна да потреперва от напора на чудовищния вятър.