Мъглявината Андромеда   ::   Ефремов Иван

— Не се страхувайте да говорите! Другарите спят и сега само ние двамата сме будни в Космоса, а до Земята има петдесет билиона [*1] километра — всичко парсек [*2] и половина!

— И анамезон [*3] е останал само за едно ускоряване! — Ужас и възторг звучаха във възклицанието на девойката.

С две стремителни крачки началникът на тридесет и седмата звездна експедиция Ерг Ноор се озова до яркочервения циферблат.

— Петият кръг!

— Да, влязохме в петия. И… нищо. — Девойката хвърли красноречив поглед към звуковия рупор на автомата-приемник.

— Виждате ли, не бива да се спи. Трябва да се обмислят всички варианти, всички възможности. Към края на петия кръг трябва да вземем решение.

— Но това са още сто и десет часа…

— Добре, ще поспя тук, в креслото, когато спораминът [*4] престане да действува. Взех го преди едно денонощие.

Девойката съсредоточено съобразяваше нещо и най-подир се осмели:

— Може би трябва да скъсим радиуса на кръга? Ами ако е станала повреда на предавателя им?

— Не бива! Да се скъси радиусът, без да се намалява скоростта — това значи мигновено разрушаване на кораба. Да се намали скоростта и… после без анамезон… парсек и половина със скоростта на най-старите лунни ракети? Чак след сто хиляди години ще се приближим до нашата Слънчева система.

— Разбирам… Но не е ли възможно те…

— Не! В ония далечни времена е било възможно хората да постъпват небрежно, да се лъжат взаимно или самоизмамват. Но не и сега!

— Не това имам предвид — обида прозвуча в резкия отговор на девойката.