Мъглявината Андромеда   ::   Ефремов Иван

Предаването на информация по Великия пръстен се провеждаше по галактическото време — всяка стохилядна от галактическата секунда или веднъж в осем дни, четиридесет и пет пъти в годината по земното измерване на времето. Едно завъртане на Галактиката около оста й съставляваше галактическото денонощие.

Следващото и последно за него предаване в девет часа сутринта по времето на Тибетската обсерватория, следователно в два часа през нощта тук, в Средиземноморската обсерватория на Съвета. Оставаше малко повече от два часа.

Уредът на масата пак зазвъня и замига. Отвъд преградката се показа човек със светли дрехи, които излъчваха копринен блясък.

— Ние се приготвихме за предаване и приемане — късо подхвърли той, без да проявява външно почитта си, макар че в погледа му се таеше възхищение от началника.

Дар Ветер мълчеше. Мълчеше и помощникът, застанал свободно, с горда осанка.

— В кубичната зала? — попита най-сетне Дар Ветер и като получи утвърдителен отговор, поинтересува се къде е Мвен Мас.

— При апарата за утринна свежест. Настройва се след пътуването. освен това, струва ми се, че е развълнуван…

— На негово място аз бих се вълнувал също — замислено произнесе Дар Ветер. — Така беше преди шест години…

Помощникът порозовя от усилие да остане безпристрастен. Той с юношески жар съчувствуваше на своя началник — може би съзнаваше, че някога сам ще мине през радостите и тъгата на голямата работа и огромната отговорност. Завеждащият външните станции с нищо не изрази преживяванията си — смяташе се за неприлично да се издава човек на неговите години.