Мъглявината Андромеда   ::   Ефремов Иван

Леко щракане — изображението угасна и като светна отново, показа се друга стая, същопразна. С второто щракане уредът пренесе изображението в зала със слабо осветени масички-пултове. Жената, която седеше до най-близката маса, вдигна глава и Дар Ветер позна милото тясно лице с големи сиви очи. Белозъбата усмивка на смело очертаната уста приповдигаше бузите като хълмчета отстрани на малко чипия нос с детски закръглен връх и от това лицето ставаше още по-меко и приветливо.

— Веда, останаха два часа. Трябва да се преоблечете, а иска ми се да дойдете в обсерваторията по-раничко.

Жената на екрана вдигна ръце към гъстата си светлопепелява коса.

— Слушам, мой Ветер — тихо се разсмя тя, — отивам в къщи.

Веселостта на тона не измами ухото на Дар Ветер.

— Храбра Веда, успокойте се!…

— Не хабете думи, за да ме разсеете — упорито вирна глава Веда Конг, — ще дойда скоро.

Екранът изгасна. Дар Ветер притвори крилата и се обърна, за да посрещне своя заместник. Мвен Мас влезе с широки крачки. Чертите на лицето и тъмнокафявият цвят на гладката му блестяща кожа сочеха негърския му произход. От силните рамене падаше на тежки дипли бял плащ. Мвен Мас стисна и двете длани на Дар Ветер в сухите си, но яки ръце. И двамата началници на външните станции — бившият и бъдещият — бяха доста високи. Ветер, чието родословие водеше началото си от руския народ изглеждаше по-широк и масивен от стройния африканец.