Мъглявината Андромеда   ::   Ефремов Иван

Едри тъмночервени камъни — фаанти от Венера, — нарочно небрежно затъкнати в златна верижка, блестяха на нежната кожа в тон с пламтящите от вълнение бузи и малки уши.

Мвен Мас, който за първи път виждаше известната историчка, я разглеждаше с нескрито възхищение.

Веда повдигна разтревожените си очи към Дар Ветер.

— Добре — отвърна той на немия й въпрос.

— Много пъти съм докладвала, но не така — заговори Веда Конг.

— Съветът следва обичая. Съобщенията за различните планети винаги са четени от красиви жени, за да се внуши представа за чувството у хората от нашия свят за прекрасното. Това изобщо говори за много неща — продължаваше Дар Ветер.

— Съветът не е сгрешил в избора си! — възкликна Мвен Мас.

Веда проницателно погледна африканеца.

— Самотен ли сте? — тихо попита тя и като получи утвърдително кимване от страна на Мвен Мас, се разсмя.

— Вие искахте да поговорите с мен — обърна се към Дар Ветер тя.

Приятелите излязоха на широката кръгла тераса и Веда с наслаждение подложи лицето си на свежия морски вятър.

Завеждащият външните станции разказа за своето решение да замине на разкопките, за колебанията си между тридесет и осмата звездна експедиция, антарктическите подводни рудници и археологията.

— О не, само не звездната експедиция! — възкликна Веда и Дар Ветер почувствува своята нетактичност. Увлечен от преживяванията си, той случайно засегна болното място в душата на Веда.

На помощ му дойде мелодията от тревожни акорди, която долетя от балкона.