Мъглявината Андромеда   ::   Ефремов Иван

Оттогава те овладяха езика на Великия пръстен. До тях са всичко четири парсека. Лекцията на Веда ще получат след тринадесет години.

— А после?

— След лекцията — приемане. Чрез нашите стари приятели ще получим някакви новини от Пръстена.

— Чрез 61 от Лебед?

— Да, разбира се. Или понякога чрез 107 от Змиеносец, ако се използува вашата старинна терминология.

Влезе човек със същите като на помощника на Дар Ветер сребристи дрехи. Невисок, жив и гърбонос, той предразполагаше към себе си с острия, внимателен поглед на тъмните си като вишни очи. Влезлият потри с длан своята кръгла гладка глава.

— Аз съм Юний Ант — високо и рязко съобщи името си той, като очевидно се обръщаше към Мвен Мас.

Африканецът го поздрави учтиво. Завеждащите паметните машини превъзхождаха всички по ученост. Те решаваха какво от получените съобщения трябва да се увековечи в паметните машини, какво да се изпрати в линиите за обща информация или в дворците за творчество.

— Още един от бреваните — измърмори Юний Ант, като стискаше ръката на новия си познат.

— Какво е това? — не разбра Мвен Мас.

— Моя измислица. На латински език. Така аз наричам всички, които не живеят дълго — работниците от външните станции, летците от междузвездния флот, техниците от заводите за звездолетни двигатели. Е, и нас с вас. Ние също не живеем повече от половината от нормалната продължителност на живота.