Мъглявината Андромеда   ::   Ефремов Иван

Осемте пътешественици се изкатериха в преходната камера и се спряха в очакване.

— Включете въздуха! — изкомандува Ерг Ноор на останалите в кораба, които вече бяха отделени с непропусклива стена.

Чак след като налягането в камерата достигна десет атмосфери и стана по-високо от външното, хидравличните крикове изтласкаха плътно запоената врата. Въздушният напор почти изхвърли хората из камерата, без да позволи чуждият свят да влезе във вътрешността на тоя къс от Земята. Вратата стремително и шумно се затвори. Прожекторният лъч прокара ярък път, по който изследователите закретаха на своите пружинени крака, като едва влачеха тежките си тела. В края на светлинния път извисяваше снага грамаден кораб. Разстоянието километър и половина се стори поразително дълго и от нетърпение, и от жестокото друсане поради неловките скокове по неравната, осеяна с дребни камъни почва, силно нагрята от черното слънце.

През дебелия пласт атмосфера, изобилно наситена с влага, звездите просветваха като бледни, неясни петна. Вместо сияещия с великолепието си Космос небето на планетата изпращаше само намеци за съзвездия. Техните червеникави мъжделиви фенерчета не можеха да се борят с мрака.

В околната непрогледна тъмнина корабът се отделяше особено релефно. Дебелият слой боразоново-циркониев лак се беше изтрил на места по обшивката. Вероятно звездолетът дълго е странствувал из Космоса.

Еон Тал възкликна и гласът му отекна по всички телефони.