Мъглявината Андромеда   ::   Ефремов Иван

Той посочи с ръка отворената врата, зееща като черно петно, в малкия асансьор, спуснат долу. На почвата край асансьора и под кораба стърчаха някакви растения. Дебели стъбла издигаха на височина почти на метър черни, параболично вдълбани чашки, нащърбени по края като зъбни колела — дали листа или цветове, не можеше да се разбере. Струпването на черни неподвижни зъбни колела имаше зловещ вид. Безмълвното зеене на вратата още повече безпокоеше и изостряше вниманието. Недокоснати растения и отворена врата — значи отдавна вече хората не използуват този път, не охраняват своя малък земен свят от чуждия.

Ерг Ноор, Еон и Низа влязоха в асансьора. Началникът придвижи пускателния лост. С леко скърцане механизмът заработи и послушно издигна тримата изследователи в широко отворената преходна камера. Непосредствено след тях се изкачиха и останалите. Ерг Ноор предаде на «Тантра» молба да се угаси прожекторът. Веднага малката група хора се изгуби в бездната на мрака. Светът на желязното слънце ги сграбчи, сякаш искаше да разтвори в себе си слабото огнище на земния живот, сгушен до почвата на грамадната тъмна планета.

Запалиха въртящите се на върха на шлемовете фенерчета. Вратата от преходната камера към вътрешността на кораба се оказа затворена, но незаключена. Изследователите влязоха в средния коридор, като свободно се ориентираха в тъмнината на проходите. Конструкцията на звездолета се отличаваше от тая на «Тантра» само в незначителни подробности.