Мъглявината Андромеда   ::   Ефремов Иван

— Корабът е построенпреди няколко десетки години — каза Ерг Ноор, като се приближи до Низа.

Девойката се огледа. През силикола [*27] на шлема полуосветеното лице на началника изглеждаше загадъчно.

— Невъзможна мисъл — продължаваше Ерг Ноор, — ами това е…

— «Парус»! — възкликна Низа, забравила микрофона, и видя, че всички се обърнаха към нея.

Групата разузнавачи проникна в главното помещение на кораба — библиотеката-лаборатория, и след това по-близо до носа, в централния пост за управляване. Като креташе с нахлузената върху му скелетообразна конструкция, залиташе и се удряше в стените, началникът на експедицията се добра до главното разпределително табло. Осветлението на звездолета се оказа включено, ала ток нямаше. В мрака на помещенията продължаваха да блещукат само фосфоресциращите указатели и знаци. Ерг Ноор намери аварийния контакт и тогава, за учудване на всички, пламна слаба светлина, която им се стори ослепителна. В телефоните на шлемовете зазвуча гласът на Пур Хис. Той се осведоми за хода на разглеждането. Отвърна му геоложката, докато началникът стоеше изумен на прага на централния пост. Низа проследи с очи погледа му и видя горе, между предните екрани, надпис — на земен език и с шифъра на Великия пръстен — «Парус». Отдолу под черта идваха галактическите сигнали на Земята и координатите на Слънчевата система.